верен

Bulgarian

Pronunciation
  • IPA(key): /ˈvɛrɛn/

Adjective

верен • (véren) m

  1. true, correct, right, exact
  2. devoted, faithful, loyal, staunch, stalwart
  3. reliable, trustworthy, (of an instinct) unerring

Inflection
Positive forms of верен (veren)
masculine feminine neuter plural
indefinite верен вярна вярно верни
definite
(subject form)		 верният вярната вярното верните
definite
(object form)		 верния
extended
(vocative form)		 верни,
верний
Comparative forms of верен (veren)
masculine feminine neuter plural
indefinite по-верен по-вярна по-вярно по-верни
definite
(subject form)		 по-верният по-вярната по-вярното по-верните
definite
(object form)		 по-верния
extended
(vocative form)		 по-верни,
по-верний
Superlative forms of верен (veren)
masculine feminine neuter plural
indefinite най-верен най-вярна най-вярно най-верни
definite
(subject form)		 най-верният най-вярната най-вярното най-верните
definite
(object form)		 най-верния
extended
(vocative form)		 най-верни,
най-верний

Macedonian

Etymology

From Proto-Slavic *věrьnъ, from *věra (“faith, belief”).

Adjective

верен • (veren) (comparative поверен, superlative најверен)

  1. loyal, faithful

Inflection
Declension of верен
masculine feminine neuter plural
indefinite верен верна верно верни
definite unspecified верниот верната верното верните
definite proximal верниов вернава верново верниве
definite distal вернион вернана верноно вернине

Russian

Pronunciation
  • IPA(key): [ˈvʲerʲɪn]

Adjective

ве́рен • (véren)

  1. short masculine singular of ве́рный (vérnyj)
This article is issued from Wiktionary. The text is licensed under Creative Commons - Attribution - Sharealike. Additional terms may apply for the media files.