доверчив

Bulgarian

Adjective

доверчив • (doverčív) m

  1. credulous, gullible (excessively ready to believe things)

Inflection
Positive forms of доверчив (doverčiv)
masculine feminine neuter plural
indefinite доверчив доверчива доверчиво доверчиви
definite
(subject form)		 доверчивият доверчивата доверчивото доверчивите
definite
(object form)		 доверчивия
extended
(vocative form)		 доверчиви,
доверчивий
Comparative forms of доверчив (doverčiv)
masculine feminine neuter plural
indefinite по-доверчив по-доверчива по-доверчиво по-доверчиви
definite
(subject form)		 по-доверчивият по-доверчивата по-доверчивото по-доверчивите
definite
(object form)		 по-доверчивия
extended
(vocative form)		 по-доверчиви,
по-доверчивий
Superlative forms of доверчив (doverčiv)
masculine feminine neuter plural
indefinite най-доверчив най-доверчива най-доверчиво най-доверчиви
definite
(subject form)		 най-доверчивият най-доверчивата най-доверчивото най-доверчивите
definite
(object form)		 най-доверчивия
extended
(vocative form)		 най-доверчиви,
най-доверчивий

Russian

Pronunciation
  • IPA(key): [dɐˈvʲert͡ɕɪf]

Adjective

дове́рчив • (dovérčiv)

  1. short masculine singular of дове́рчивый (dovérčivyj)
This article is issued from Wiktionary. The text is licensed under Creative Commons - Attribution - Sharealike. Additional terms may apply for the media files.